На 6 януари българската православна църква чества Богоявление или Йордановден.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана.

На този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук идва и названието на празника - Богоявление.

Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила.

Богоявление е известен още като Водици и Водокръщи. На Йордановден след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. За здраве всички участват в освещаването на водата, по традиция млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

По традиция на 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни.

Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.

Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.