На 7 януари празнуваме Ивановден, деня на Свети Йоан Кръстител наречен още “предтеча”, който кръщава Исус Христос в рeкa Йордан.

Йоан познава и посочва Исус като пратеник на Бога.

Имен ден празнуват Иван, Иванка, Ивелина, Ивана, Йоан, Йоана, Калоян, Ваня.

У нас обичаите на Ивановден са свързани със силата на осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот. По стар български обичай още в тъмни зори - преди да е изгряло слънцето млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд, наречен чебър, къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден също бивали къпани в чебъра.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник.

Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството. На Ивановден се ходи на гости на кума, младоженците му носят кравай, баница и вино, както кървавица и печено свинско месо.

Трапезата включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На 6 януари българската православна църква чества Богоявление или Йордановден.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана.

На този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук идва и названието на празника - Богоявление.

Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила.

Богоявление е известен още като Водици и Водокръщи. На Йордановден след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. За здраве всички участват в освещаването на водата, по традиция млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

По традиция на 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на свадбите до Великденските заговезни.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни.

Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.

Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

На 20 декември православната църква отбелязва Игнажден, според народните обичаи от Игнажден започват коледните празници, а от първия гост в дома ви зависи дали ще е спорна идващата година за семейството. Ако първият гост на дома ви е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат Мъчници. През Мъчниците жените и особено бременните и младите булки не бива да работят нищо, за да родят лесно и рожбите им да са здрави. От този ден денят започва да нараства. Отнесен календарно към деня на зимното слънцестоене (22 декември), Игнажден се смята за начало на новата година.

Свещеномъченик Игнатий Богоносец e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два хора, прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Осъден е на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Можем да раздадем и на нашите съседи, питки за здраве.

Може да се приготви и содена питка.

На Игнажден се колят прасетата, който има и е гладал прасе, и е време да купим месото за Коледната трапеза.
Не се изнася каквото и да е от дома за да не излезе с тях и плодородието.

Не се иска и дава на заем нищо.

Имен ден празнуват Игнат, Игната, Игнатий, Игнатка, Искра, Пламен, Пламена,Огнян.